Софийска баница
Някъде горе все още блещука звезда,
миг очакване,
предутринна тишина,
вечна борба -
нощта и деня!
.....
Изведнъж куче пролайва,
птиците стреснати от лъч светлина
в един глас изпращат нощта!
Трамваят протяжно с железен рефрен
и той влиза в новия ден!
Колите познато хриптят и бучат,
мрачната пелена бавно се вдига,
разтворена в синева - изчезва над града.
утрото вече е тука
слънцето над блока отсреща намига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
