May 21, 2017, 5:40 PM

Софийска баница

769 1 1

Някъде горе все още блещука звезда,

миг очакване,

предутринна тишина,

вечна борба -

нощта и деня!

.....

Изведнъж куче пролайва,

птиците стреснати от лъч светлина

в един глас изпращат нощта!

Трамваят протяжно с железен рефрен

и той влиза в новия ден!

Колите познато хриптят и бучат,

мрачната пелена бавно се вдига,

разтворена в синева - изчезва над града.

утрото вече е тука

слънцето над блока отсреща намига!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...