May 21, 2017, 5:40 PM

Софийска баница

770 1 1

Някъде горе все още блещука звезда,

миг очакване,

предутринна тишина,

вечна борба -

нощта и деня!

.....

Изведнъж куче пролайва,

птиците стреснати от лъч светлина

в един глас изпращат нощта!

Трамваят протяжно с железен рефрен

и той влиза в новия ден!

Колите познато хриптят и бучат,

мрачната пелена бавно се вдига,

разтворена в синева - изчезва над града.

утрото вече е тука

слънцето над блока отсреща намига!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...