Преди двайсет и пет века,
в атинския съд е Сократ
със присъда никак лека,
на седемдесет и чудат.

Обвинения и стари,
и нови над него висят.
Младежта ли той поквари,
безбожен ли е този път?

Речта му дълга е, честна,
не може той да излъже.
Защитата никак лесна,
лъжите той да развърже.

Оракулът в Делфи рекъл: *
"От Сократ по-мъдър няма."
И в Атина той се понесъл
да намери един-двама.

Говорил той с политици,
с поетите талантливи **, 
с богатите реторици,
със съдии вече сиви.

Все общо признати хора
с мъдрост или със знание ,
той разпитва до умора,
но... разочарование!

--- следва продължение ---

Бел авт: * Главната жрица в храма, наречен Оракула в Делхи го казва. По това време това е най-висшия авторитет за истина - приемали са че Аполон говори чрез жриците.
** По това време думата "поет" е обхващала всякакъв човек на изкуството