27.08.2012 г., 11:11

Сол, сол, до, фа, ре...

3K 0 13

Сол, сол, до, фа, ре
        мре
нещичко все в мене;
фа, ре, ре, ми, ла –
        зла
песен вътре стене...


Дневната заря
        спря
някъде на запад;
в черното без строй
        рой
жълти точки щрапат;

морен кипарѝс
        бриз
с длан любяща среса;
четири искри
        скри
меката завеса.

Мир и нито звън
        вън –
августовска нощ е;
ала спомен скъп
        скръб
трупа в мене още:


сол, сол, до, фа, ре –
        мре
нещичко все в мене;
фа, ре, ре, ми, ла –
        зла
песен вътре стене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно е, напомни ми за една песен - фа ми фа фа фа ми ре ла...
    но тя е весела, а тук усещам друго настроение май (освен ако пак не се бъз...пардон, шегуваш). Втората строфа е върха!
  • Интересно...нестандартно.Харесах!
  • Искрено мерси,
    си-
    ньор, за коментара;
    лятото убих
    в стих
    по привичка стара.
  • Браво! Хубав стих!
    Бих
    казал още само,
    лятото си отлетя.
    Да,
    но да мре е рано.
  • Добра си е последователността, просто няма как да се постигне по този начин онова качество на внушението, което е характерно за твоето присъствие в Откровения. Поздрав с нещо аудиовизуално:
    https://www.youtube.com/watch?v=1brVTBlJIAA&feature=player_embedded

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...