Сол, сол, до, фа, ре –
мре
нещичко все в мене;
фа, ре, ре, ми, ла –
зла
песен вътре стене...
Дневната заря
спря
някъде на запад;
в черното без строй
рой
жълти точки щрапат;
морен кипарѝс
бриз
с длан любяща среса;
четири искри
скри
меката завеса.
Мир и нито звън
вън –
августовска нощ е;
ала спомен скъп
скръб
трупа в мене още:
сол, сол, до, фа, ре –
мре
нещичко все в мене;
фа, ре, ре, ми, ла –
зла
песен вътре стене...
© Тошко Всички права запазени
но тя е весела, а тук усещам друго настроение май (освен ако пак не се бъз...пардон, шегуваш). Втората строфа е върха!