Солен кристал блести на твойта гръд
СОЛЕН КРИСТАЛ БЛЕСТИ НА ТВОЙТА ГРЪД
Солен кристал блести на твойта гръд,
останал спомен от милувка на вълна...
Събужда в мене таен порив твърд
до тоз кристал аз жадни устни да допра.
Облизал бих тогаз таз гръд с език,
със плам аз лудия копнеж да осоля.
И да роди плътта във жад възторжен вик,
и, осолена, да ни изгори в тоз миг страстта!
30.01.2011г.
10 часа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Пенков Всички права запазени
