Солени от чувства
Кога започнахме да избледняваме
така
като оставени на слънце фотографии.
Нима от силата на любовта ни
родиха се последните акорди
на оглушали в себе си пространства,
от звуковите децибелни изстъпления
на думите единствени - изречени във странства...
!Обичам те, Обичай ме! -
- казани така от разстояния...
Аз не мога да стопя очите си във длани,
за да не виждам как отива си света...
нашият последен свят... (от нас) ограбен,
граден с мечти и покаяния,
роден от чувства, и потънал... в тях.
Ти не можеш да погледнеш пак звездите
и да видиш в небесата спомен
за една изгубена докрай...сълза,
а с дъжда отива си дъговно смисълът
и не можем да го спрем от стъпка
по изпочупените мидени черупки,
в пясъка до болка боси, стъпалата ни,
спомени в морето се потапят
и от сол умират сетивата (в нас).
Свършва.
Всичко свършва без разпятия.
Аз съм тук.
Но тръгвам в тишината.
Ти до мен,
от толкова далеч - поглеждаш...
Не събирай капки в тъмнината.
Светлина раздавай,
но след мен...
А сега - потегляй!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
или..най-вече заради тях.Аvе
