Солено
посветено*
Солено
В устни, попили всяко мълчание,
дебнат любови, отдавна събрани.
И от дъха ти отпивам страдание,
и са солени очите ти, като рани.
А нощта ни е бедна, продажна метреса,
дето едвам ни дочака да тръгнеме.
Рано сутрин ли плачат принцесите?
Аз съм твоят самотник по съмване.
Самотата на стъпките пясъчно
се разсипва в съня на бездомници.
Преди изгрев подреждам косата ти
и превръщам минутите в спомени.
В светлината на утрото вятърът
носи в себе си нощни въпроси.
Колко време боли тишината ти?
Колко сол има в раните още?
25.06.2012
Венцислав Янакиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
