1.07.2012 г., 16:28 ч.

Солено 

  Поезия
1810 0 13

                                                                            посветено*

 

                    Солено

 

В устни, попили всяко мълчание,

дебнат любови, отдавна събрани.

И от дъха ти отпивам страдание,

и са солени очите ти, като рани.

 

А нощта ни е бедна, продажна метреса,

дето едвам ни дочака да тръгнеме.

Рано сутрин ли плачат принцесите?

Аз съм твоят самотник по съмване.

 

Самотата на стъпките пясъчно

се разсипва в съня на бездомници.

Преди изгрев подреждам косата ти

и превръщам минутите в спомени.

 

В светлината на утрото вятърът

носи в себе си нощни въпроси.

Колко време боли тишината ти?

Колко сол има в раните още?

                  

                       25.06.2012

           Венцислав Янакиев

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесвам нотката на красива тъга в стиховете, просто я харесвам.
  • "Самотник по съмване"-
    алпинист в тишината,
    която е леко разбъркана
    и заключва вратата,
    И е дълга,остатъчно мъдра
    за да повярва на някого...

    С възхищение аплодирам!
  • Поздравления! И този хубав стих съм пропуснал.
  • Докосващи стихове твориш, Венци!
    С благодарност за поезията!
    Има всъщност един проблем... трябва да пишеш по-често... или поне би било хубаво...
  • Благодаря на всички отделили време тук.
    Благодаря Ви, че споделихте!
    Бъдете!
  • ..........
  • Прекрасно!
  • Понякога, тишината е болка до края,
    а откраднат мигът - шагренова кожа...

    Горчи от солено...
    С поздрав, приятелю!
  • Разсипал си Думички... събрах си няколко солени... Болиш.
  • Много е хубаво!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Браво, Венци!
    Много хубаво стихо.
    Поздрави.
  • "Самотата на стъпките пясъчно
    се разсипва в съня на бездомници.
    Преди изгрев подреждам косата ти
    и превръщам минутите в спомени."

    Това най-много ми хареса. И като цяло е много хубаво, разбира се
Предложения
: ??:??