stenli499 (Станислава)
291 2626
12.07.2014 г., 23:18 ч.

Солено оригами 

  Поезия » Любовна
706 0 8

-


Не поиска с лъчи да завие

мрака черен в очите си перлени

онзи скромен на вид гемиджия,

дето носи — сърце ли, море ли!?

 

Трябва с вяра весла да опъне,

но да тръгне, той още не смее —

твърде много вода е до дъното.

До брега — непристъпен е кеят.

 

Не поиска да стигне брега ми,

да поспре в обичта на момиче.

Той прегърна рапан оригамен.

Предпочете миражно „обичам те”.

 

Не показа солена разгърденост

смело яхнал гърба на Нептуна

(а кръвта му отдавна е твърда

и не помни дъха на самуна).

 

С ветровете в платната се блъска,

гони граници, катамарани.

За пристигане вече е късно.

Да се върне, все още е рано.

 

Аз останах на фара — с пасажите

бъдещ улов за морска закалка —

като мъничка точка пейзажна

да му махна с опашка русалкова.

 

 

 

-

 

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??