Солено оригами
-
Не поиска с лъчи да завие
мрака черен в очите си перлени
онзи скромен на вид гемиджия,
дето носи — сърце ли, море ли!?
Трябва с вяра весла да опъне,
но да тръгне, той още не смее —
твърде много вода е до дъното.
До брега — непристъпен е кеят.
Не поиска да стигне брега ми,
да поспре в обичта на момиче.
Той прегърна рапан оригамен.
Предпочете миражно „обичам те”.
Не показа солена разгърденост
смело яхнал гърба на Нептуна
(а кръвта му отдавна е твърда
и не помни дъха на самуна).
С ветровете в платната се блъска,
гони граници, катамарани.
За пристигане вече е късно.
Да се върне, все още е рано.
Аз останах на фара — с пасажите
бъдещ улов за морска закалка —
като мъничка точка пейзажна
да му махна с опашка русалкова.
-
© Станислава All rights reserved.
