3.07.2006 г., 12:09 ч.

Соло ли? 

  Поезия
4.7 (7)
626 0 11
Изтръгнах струните на своята душа!
Болеше, но беше безвъзвратно!
Не исках да съм жалка, затова
строших китарата. А беше необятна,
красива любовта ми. Акордите й
пееха за туй, че любех безрезервно.
Отдадох всичко аз на любовта,
но песента ми грешка беше.
Запяхме двама, но преди това
аз знаех кой със мен ще пее.
Ти мислеше си, че така
солистка ще съм аз до тебе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Предложения
  • Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
  • Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
  • Очите ти са рилски езера, като небето сини и безкрайни! Снагата ти е Стара планина, желана и изпълне...

Още произведения »