Соло за цигулка
СОЛО ЗА ЦИГУЛКА
Вдигаш вежди и гледаш учудено,
но на дните по дирята стръмна
ти си моето ехо, събудено
в пещерата на мислите тъмни;
ти си моята същност сънувана,
ти си моето продължение...
Днес празнуваш!
Защо ми се струва,
че празнува най-светлото в мене?
Ти си флейтата с тонове ласкави
и цигулка със струни от злато,
ти си моята рима най-бляскава,
ти си просто Жената, която...
И какво, че стареем и двамата,
че душата у нас побелява,
че горчи на живота измамата
и че толкова малко остава?
Като стар цигулар сред сватбарите,
като стар музикант под фенера,
знам: най-скъпи цигулки са старите
“Страдивари”, “Амати”, “Гварнери”...
Времена и пространства пребродили,
на годините знаем цената –
ти си тихата бяла мелодия
върху старите струни от злато.
Но си спомняй за простата истина,
преосмисляйки нашето “вчера”:
свирят само големи артисти
на “Амати” и на “Гварнери”...
Днес е празник и празнична – датата.
Днес празнувай! Какво че сме стари?
На живота ни стихва кантатата,
като соло на “Срадивари”...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
