19.07.2011 г., 21:56

Солта на земята

854 0 3

СОЛТА НА ЗЕМЯТА

 

Направих те от буца черна пръст

и вложих в тебе сноп от светлина,

поставих те сред райската градина,

далеч от мъртвата космична тъмнина.

Но ти избра да следваш труден път,

окичи се с венеца на познанието

и вместо подарено съществуване,

сам пое по пътя на страданието.

О, изгубено дете, създадено от пръст,

поглъщаш истина, която ти горчи,

зовеш ме непрестанно да ти проговоря,

ала душата ти залостена мълчи.

До теб съм аз през всичките ти дни,

поставил върху вечната везна

буца черна пръст в единия ù край,

а в другия – искрица светлина.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Развей Прах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...