Jul 19, 2011, 9:56 PM

Солта на земята

  Poetry » Other
853 0 3

СОЛТА НА ЗЕМЯТА

 

Направих те от буца черна пръст

и вложих в тебе сноп от светлина,

поставих те сред райската градина,

далеч от мъртвата космична тъмнина.

Но ти избра да следваш труден път,

окичи се с венеца на познанието

и вместо подарено съществуване,

сам пое по пътя на страданието.

О, изгубено дете, създадено от пръст,

поглъщаш истина, която ти горчи,

зовеш ме непрестанно да ти проговоря,

ала душата ти залостена мълчи.

До теб съм аз през всичките ти дни,

поставил върху вечната везна

буца черна пръст в единия ù край,

а в другия – искрица светлина.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Развей Прах All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...