Jul 19, 2011, 9:56 PM

Солта на земята

  Poetry » Other
855 0 3

СОЛТА НА ЗЕМЯТА

 

Направих те от буца черна пръст

и вложих в тебе сноп от светлина,

поставих те сред райската градина,

далеч от мъртвата космична тъмнина.

Но ти избра да следваш труден път,

окичи се с венеца на познанието

и вместо подарено съществуване,

сам пое по пътя на страданието.

О, изгубено дете, създадено от пръст,

поглъщаш истина, която ти горчи,

зовеш ме непрестанно да ти проговоря,

ала душата ти залостена мълчи.

До теб съм аз през всичките ти дни,

поставил върху вечната везна

буца черна пръст в единия ù край,

а в другия – искрица светлина.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Развей Прах All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...