СОНАТА
СОНАТА
Тишина. Тишина. Тишина.
Как измамна е тишината.
Тя ме гледа с очи на сърна.
Тя нашепва далечна соната...
Но понякога страшно крещи.
И в душата разкъсва се струна.
Еква брадва. Лавина лети.
И светкавица мрамор целува.
Птица реже безумния път
и разперва криле във душата.
Хор от ангели пее отвъд
най-чаровната лунна соната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Атанасов Всички права запазени
