poet (Иван Атанасов)
14 2
5 сент. 2006 г., 11:48

СОНАТА 

  Поэзия
917 0 9


                            СОНАТА

                            Тишина. Тишина. Тишина.
                            Как измамна е тишината.
                            Тя ме  гледа с очи на сърна.
                            Тя нашепва далечна соната...
                            Но понякога страшно крещи.
                            И в душата разкъсва се струна.
                            Еква брадва. Лавина лети.
                            И светкавица мрамор целува.
                            Птица реже безумния път
                            и разперва криле във душата.
                            Хор от  ангели пее отвъд
                            най-чаровната лунна соната...

© Иван Атанасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??