poet (Иван Атанасов) poet (Иван Атанасов)
14
Sep 5, 2006, 11:48 AM

СОНАТА

  Poetry
1.1K 0 9


                            СОНАТА

                            Тишина. Тишина. Тишина.
                            Как измамна е тишината.
                            Тя ме  гледа с очи на сърна.
                            Тя нашепва далечна соната...
                            Но понякога страшно крещи.
                            И в душата разкъсва се струна.
                            Еква брадва. Лавина лети.
                            И светкавица мрамор целува.
                            Птица реже безумния път
                            и разперва криле във душата.
                            Хор от  ангели пее отвъд
                            най-чаровната лунна соната...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Атанасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0