СОНАТА

Sep 5, 2006, 11:48 AM

Poetry

891 0 9

                            СОНАТА

                            Тишина. Тишина. Тишина.
                            Как измамна е тишината.
                            Тя ме гледа с очи на сърна.
                            Тя нашепва далечна соната...
                            Но понякога страшно крещи.
                            И в душата разкъсва се струна.
                            Еква брадва. Лавина лети.
                            И светкавица мрамор целува.
                            Птица реже безумния път
                            и разперва криле във душата.
                            Хор от ангели пее отвъд
                            най-чаровната лунна соната...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ria (Гергана Иванова)

2006-09-06T15:11:17+03:00

Това е класика!Поклон...
Laska (Ласка Александрова)

2006-09-06T07:50:46+03:00

Красиво и нежно! Аплодисменти!!!
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-09-05T22:22:57+03:00

Нежен и ефирен.
Мелодичен стих.

Поздрав и усмивка.
vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-09-05T18:14:56+03:00

Докосваш...
Удоволствие ми беше да го прочета и то няколко пъти!
MARLEN (Марго Марлен)

2006-09-05T17:02:13+03:00

Класика в жанра!Нямаш слаб стих!БРАВО
изречена (Мая Попова)

2006-09-05T15:59:02+03:00

днес ме разбивате с невероятни стихотворения! като че сте се наговорили, а това ми пълни душата!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-09-05T13:34:43+03:00

ЧУДЕСНА СОНАТА!
Албиция (Йорданка Гецова)

2006-09-05T12:23:02+03:00

Хор от ангели пее отвъд
най-чаровната лунна соната...

И твоята е прекрасна! Ти си истински ПОЕТ!!! Поздравления!
кумеца (Румен Ченков)

2006-09-05T11:49:07+03:00

Харесва ми! Браво!

СОНАТА

Свързани произведения

Comments

Random works