Сонет №11
СОНЕТ № 11
Отиде си, не се обърна,
да ме целунеш за последен път.
Аз знам, че няма да се върнеш.
За тебе питат птиците, кръжат.
Не ме погубвай, ти върни се!
Да бъдеш моята русалка искам!
Вървя по пътя си орисан.
Но чувствам, че сме още близки.
Защо си толкова себична?!
Изпаднала в отчаяна заблуда.
Сърцето ти, душата ми отрича.
В света сме само двама луди.
Когато любовта сравняваш с кича,
остава вярата, но без принуда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Всички права запазени
