СОНЕТ № 11
Отиде си, не се обърна,
да ме целунеш за последен път.
Аз знам, че няма да се върнеш.
За тебе питат птиците, кръжат.
Не ме погубвай, ти върни се!
Да бъдеш моята русалка искам!
Вървя по пътя си орисан.
Но чувствам, че сме още близки.
Защо си толкова себична?!
Изпаднала в отчаяна заблуда.
Сърцето ти, душата ми отрича.
В света сме само двама луди.
Когато любовта сравняваш с кича,
остава вярата, но без принуда.
© Венцислав All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
