СОНЕТ № 11
Отиде си, не се обърна,
да ме целунеш за последен път.
Аз знам, че няма да се върнеш.
За тебе питат птиците, кръжат.
Не ме погубвай, ти върни се!
Да бъдеш моята русалка искам!
Вървя по пътя си орисан.
Но чувствам, че сме още близки.
Защо си толкова себична?!
Изпаднала в отчаяна заблуда.
Сърцето ти, душата ми отрича.
В света сме само двама луди.
Когато любовта сравняваш с кича,
остава вярата, но без принуда.
© Венцислав All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
