Сонет
Не ще остана равнодушен
пред твойта нежна красота.
В очите виждам плам бездушен,
но знаеш ли... дори така
в сърцето палиш огън жарък.
И твойто каменно лице
за мене е като подарък,
дарен ми с обич от сърце.
Когато само със очи,
без думи заговаряш ти
с душата ми, към тебе плаха.
Сърцето ми за миг смути,
а после го възпламени...
Очите ти дали узнаха?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
Браво!
