Jan 26, 2010, 11:26 AM

Сонет

  Poetry » Love
813 0 6



Не ще остана равнодушен
пред твойта нежна красота.
В очите виждам плам бездушен,
но знаеш ли... дори така

в сърцето палиш огън жарък.
И твойто каменно лице
за мене е като подарък,
дарен ми с обич от сърце.

Когато само със очи,
без думи заговаряш ти
с душата ми, към тебе плаха.

Сърцето ми за миг смути,
а после го възпламени...
Очите ти дали узнаха?



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....