Не ще остана равнодушен
пред твойта нежна красота.
В очите виждам плам бездушен,
но знаеш ли... дори така
в сърцето палиш огън жарък.
И твойто каменно лице
за мене е като подарък,
дарен ми с обич от сърце.
Когато само със очи,
без думи заговаряш ти
с душата ми, към тебе плаха.
Сърцето ми за миг смути,
а после го възпламени...
Очите ти дали узнаха?
© Стефка Крушарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво!