Сонет 7

Вземи от мен сега каквото щеш,
сърцето и душата няма да ми вземаш.
Не искам нищо аз от теб да ми дадеш,
дори в сърцето спомени за мен да имаш.
Вървя по пътя от отдавна свой,
на никой в душата аз не съм посегнал.
живота го живея, знам, че си е мой,
приятелите… и тях не съм ги пренебрегнал.
Какво  за мен сега си мислиш ти,
добре съм… отдавна забравих нищетата.
От сърце изрекох думичката аз "прости",
за всички радост нека грее в сърцата.
Пътят на сърцето искам вечно да е благ,
Любовта в душата да е само враг...

В. Й.  17.12.2011 г.