Сонет ІV
СОНЕТ ІV
Безкрайно съм ти благодарен,
Бароне, че не ме отписа
и в стих красив, с любов създаден
на Вълчева ме ти ориса.
Че в този свят, така изменчив,
такъв талант е съществувал
не знаех. И в бита си втренчен,
встрани съм можел да отплувам.
В дълбоките води нагазил,
аз търся брод, затънал в шока
и Бог до днес ме е опазил
да срещна идол свой – Гашока.
Като звездица над оазис
тя сочи верната посока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
