СОНЕТ ІV
Безкрайно съм ти благодарен,
Бароне, че не ме отписа
и в стих красив, с любов създаден
на Вълчева ме ти ориса.
Че в този свят, така изменчив,
такъв талант е съществувал
не знаех. И в бита си втренчен,
встрани съм можел да отплувам.
В дълбоките води нагазил,
аз търся брод, затънал в шока
и Бог до днес ме е опазил
да срещна идол свой – Гашока.
Като звездица над оазис
тя сочи верната посока.
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
