Сонет ІV
СОНЕТ ІV
Безкрайно съм ти благодарен,
Бароне, че не ме отписа
и в стих красив, с любов създаден
на Вълчева ме ти ориса.
Че в този свят, така изменчив,
такъв талант е съществувал
не знаех. И в бита си втренчен,
встрани съм можел да отплувам.
В дълбоките води нагазил,
аз търся брод, затънал в шока
и Бог до днес ме е опазил
да срещна идол свой – Гашока.
Като звездица над оазис
тя сочи верната посока.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
