11.01.2013 г., 12:59

Сонет за двама

1.3K 0 4

Сонет за двама

 

За мен си ти океанът жив

и в него плува ми душата,

с  онзи странен порив див,

от който бяга тъмнината.

 

Сирена съм с ангелско лице,

обливат ме вълни солени

и откривам чудни светове

край водораслите до мене.

 

С харпун в ръката ти корава

улучи точно моето сърце,

не съм извадила стрелата

от страх внезапно то да спре.

 

И до днес се нося в океана,

от раковини замък съградих,

която и да пипна, ще остане

тайникът, където тебе скрих.

 

И нека  пътя,  без преграда,

заедно със теб да извървим,

не ни е нужна даже клада,

в любов докрай да изгорим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за откровението!
  • Нека, да полетите с крилете на любовта!
    Много ми хареса!
  • Минче, откривам голям напредък при теб!
    Преди обичаше да пишеш, а сега пишеш!
  • Мини, дано да си влюбена, дано този стих се е родил от любов, не от сладък спомен! Толкова е истински!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...