11 ene 2013, 12:59

Сонет за двама

  Poesía
1.4K 0 4

Сонет за двама

 

За мен си ти океанът жив

и в него плува ми душата,

с  онзи странен порив див,

от който бяга тъмнината.

 

Сирена съм с ангелско лице,

обливат ме вълни солени

и откривам чудни светове

край водораслите до мене.

 

С харпун в ръката ти корава

улучи точно моето сърце,

не съм извадила стрелата

от страх внезапно то да спре.

 

И до днес се нося в океана,

от раковини замък съградих,

която и да пипна, ще остане

тайникът, където тебе скрих.

 

И нека  пътя,  без преграда,

заедно със теб да извървим,

не ни е нужна даже клада,

в любов докрай да изгорим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за откровението!
  • Нека, да полетите с крилете на любовта!
    Много ми хареса!
  • Минче, откривам голям напредък при теб!
    Преди обичаше да пишеш, а сега пишеш!
  • Мини, дано да си влюбена, дано този стих се е родил от любов, не от сладък спомен! Толкова е истински!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...