Сонет за двама
За мен си ти океанът жив
и в него плува ми душата,
с онзи странен порив див,
от който бяга тъмнината.
Сирена съм с ангелско лице,
обливат ме вълни солени
и откривам чудни светове
край водораслите до мене.
С харпун в ръката ти корава
улучи точно моето сърце,
не съм извадила стрелата
от страх внезапно то да спре.
И до днес се нося в океана,
от раковини замък съградих,
която и да пипна, ще остане
тайникът, където тебе скрих.
И нека пътя, без преграда,
заедно със теб да извървим,
не ни е нужна даже клада,
в любов докрай да изгорим.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados