Jan 11, 2013, 12:59 PM

Сонет за двама

  Poetry
1.3K 0 4

Сонет за двама

 

За мен си ти океанът жив

и в него плува ми душата,

с  онзи странен порив див,

от който бяга тъмнината.

 

Сирена съм с ангелско лице,

обливат ме вълни солени

и откривам чудни светове

край водораслите до мене.

 

С харпун в ръката ти корава

улучи точно моето сърце,

не съм извадила стрелата

от страх внезапно то да спре.

 

И до днес се нося в океана,

от раковини замък съградих,

която и да пипна, ще остане

тайникът, където тебе скрих.

 

И нека  пътя,  без преграда,

заедно със теб да извървим,

не ни е нужна даже клада,

в любов докрай да изгорим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за откровението!
  • Нека, да полетите с крилете на любовта!
    Много ми хареса!
  • Минче, откривам голям напредък при теб!
    Преди обичаше да пишеш, а сега пишеш!
  • Мини, дано да си влюбена, дано този стих се е родил от любов, не от сладък спомен! Толкова е истински!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...