purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
15.08.2009 г., 11:49 ч.

Сонет за старите приятели 

  Поезия
1109 0 10

 

 

СОНЕТ ЗА СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ

 

 

 

Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,

младо, неопитно слънце пониква.

Сънувам ли – идват моите стари приятели

след дългия мраз да ме видят.

 

С боси нозе, през тръните стъпват направо –

Боже, дали съм им липсвал?

Та аз ги погребах, не ги изоставих,

стари приятели – севда изстинала…

 

Втурва се пролетен вятър и мъртвите въглени,

студените въглени пламват отново.

Старият огън, старата обич, първата,

като имане сега я изрових.

 

Тежко имане – стари и верни приятели!

Ще ги запазя ли – дяволски кът е земята ни?

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??