Сонет за старите приятели
СОНЕТ ЗА СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,
младо, неопитно слънце пониква.
Сънувам ли – идват моите стари приятели
след дългия мраз да ме видят.
С боси нозе, през тръните стъпват направо –
Боже, дали съм им липсвал?
Та аз ги погребах, не ги изоставих,
стари приятели – севда изстинала…
Втурва се пролетен вятър и мъртвите въглени,
студените въглени пламват отново.
Старият огън, старата обич, първата,
като имане сега я изрових.
Тежко имане – стари и верни приятели!
Ще ги запазя ли – дяволски кът е земята ни?
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Без думи!!! Сърдечни поздрави! 
