28.03.2018 г., 3:08

Сонети

874 0 2

Превръщам се в падаща звезда, в случаен пътник. 
Превръщам се в сутрешна роса и твой отдушник.

Превръщам се в ранните минути на нощта и твоите неизразени думи. 
Превръщам се в нечия мечта, а ти ме губиш. 

 

Аз ставам и копнеж, и мрак, и сън, и пуст бездомник. 
Аз – съхнеща гора и буен огън. 
Скърбя за стара кукла, скъп любовник
Аз – влак без релса, бърз и безпосочен 
Слез на тая гара, 
следващата е за следващ бродник
Чета сонети на нощта, луната – мой сватовник
Признавам само за греха, за  останалото – нямам спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...