28.03.2018 г., 3:08

Сонети

869 0 2

Превръщам се в падаща звезда, в случаен пътник. 
Превръщам се в сутрешна роса и твой отдушник.

Превръщам се в ранните минути на нощта и твоите неизразени думи. 
Превръщам се в нечия мечта, а ти ме губиш. 

 

Аз ставам и копнеж, и мрак, и сън, и пуст бездомник. 
Аз – съхнеща гора и буен огън. 
Скърбя за стара кукла, скъп любовник
Аз – влак без релса, бърз и безпосочен 
Слез на тая гара, 
следващата е за следващ бродник
Чета сонети на нощта, луната – мой сватовник
Признавам само за греха, за  останалото – нямам спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...