Превръщам се в падаща звезда, в случаен пътник.
Превръщам се в сутрешна роса и твой отдушник.
Превръщам се в ранните минути на нощта и твоите неизразени думи.
Превръщам се в нечия мечта, а ти ме губиш.
Аз ставам и копнеж, и мрак, и сън, и пуст бездомник.
Аз – съхнеща гора и буен огън.
Скърбя за стара кукла, скъп любовник
Аз – влак без релса, бърз и безпосочен
Слез на тая гара,
следващата е за следващ бродник
Чета сонети на нощта, луната – мой сватовник
Признавам само за греха, за останалото – нямам спомен.
© Натали П. All rights reserved.