Спахме с нея във една постеля
Спахме с нея във една постеля,
но да я насиля не посмях:
после току виж, че ме застреля!
Да ме стори пред света за смях!
Как я молех, как я увещавах!
Как не я насилвах и въртях!
Сложила си беше девствен пояс -
и да го разкъсам не посмях!
Как да я насилиш – поетеса!
Те не са кат другите жени!
Най-нормално е да ѝ хареса,
но пък може и да се вбеси!
Тя заспа, а аз ѝ се любувах,
от желание набъбнал цял.
Докато, преборен от умората,
без да се усетя, съм заспал.
После, както се страхувах, стàна:
не можа да ми го опрости!
И от всичката любов остана,
само този толкоз тъжен стих!
Колко тъжен,
колко срамен спомен!
С пълно право ме презира тя!
Но най-много ми тежи това, че
сам не мога да си го простя!
Все пак -
не прерязах свойте вени.
Още пиша и съм още жив.
А е тествала така и други,
при които ... ужас! Пълен срив!
но да я насиля не посмях:
после току виж, че ме застреля!
Да ме стори пред света за смях!
Как я молех, как я увещавах!
Как не я насилвах и въртях!
Сложила си беше девствен пояс -
и да го разкъсам не посмях!
Как да я насилиш – поетеса!
Те не са кат другите жени!
Най-нормално е да ѝ хареса,
но пък може и да се вбеси!
Тя заспа, а аз ѝ се любувах,
от желание набъбнал цял.
Докато, преборен от умората,
без да се усетя, съм заспал.
После, както се страхувах, стàна:
не можа да ми го опрости!
И от всичката любов остана,
само този толкоз тъжен стих!
Колко тъжен,
колко срамен спомен!
С пълно право ме презира тя!
Но най-много ми тежи това, че
сам не мога да си го простя!
Все пак -
не прерязах свойте вени.
Още пиша и съм още жив.
А е тествала така и други,
при които ... ужас! Пълен срив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
