25 июл. 2012 г., 18:01

Спахме с нея във една постеля

1.3K 0 15
Спахме с нея във една постеля,
но да я насиля не посмях:
после току виж, че ме застреля!
Да ме стори пред света за смях!

Как я молех, как я увещавах!
Как не я насилвах и въртях!

Сложила си беше девствен пояс -
и да го разкъсам не посмях!

Как да я насилиш – поетеса!
Те не са кат другите жени!
Най-нормално е да ѝ хареса,
но пък може и да се вбеси!

Тя заспа, а аз ѝ се любувах,
от желание набъбнал цял.
Докато, преборен от умората,
без да се усетя, съм заспал.

После, както се страхувах, стàна:
не можа да ми го опрости!
И от всичката любов остана,
само този толкоз тъжен стих!

Колко тъжен,
колко срамен спомен!
С пълно право ме презира тя!
Но най-много ми тежи това, че
сам не мога да си го простя!

Все пак -
не прерязах свойте вени.
Още пиша и съм още жив.
А е тествала така и други,
при които ... ужас! Пълен срив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отара и Надежда, благодаря ви че сте прочели и коментирали това отдавна постнато стихче! Радвам се, че макар и тъжно, ви е подействало разтоварващо и усмихващо.
  • Подейства ми разтоварващо. Поздрав!
  • Хареса ми, поете! Усмихвах се, докато четях
  • Благодаря много на всички до тук, които сте прочели и коментирахте това стихче! Радвам се на тези, които му се усмихвате - то наистина е повече за хумор, отколкото за еротика. Благодаря и на тези, които ми посъчувстваха, дават съвет или ме утешават.
    Точно това ми се искаше - да се оцени поведението на лирическия, в какво му е била грешката, та се е случило най-лошото (та нищо не се е случило), а и за поведението на лирическата нещо ако може да се каже.
    За мене това вече е без значение, но по-младите да са подготвени за подобна ситуация.
  • Усмихна ме!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...