Jul 25, 2012, 6:01 PM

Спахме с нея във една постеля

  Poetry » Erotic
1.3K 0 15
Спахме с нея във една постеля,
но да я насиля не посмях:
после току виж, че ме застреля!
Да ме стори пред света за смях!

Как я молех, как я увещавах!
Как не я насилвах и въртях!

Сложила си беше девствен пояс -
и да го разкъсам не посмях!

Как да я насилиш – поетеса!
Те не са кат другите жени!
Най-нормално е да ѝ хареса,
но пък може и да се вбеси!

Тя заспа, а аз ѝ се любувах,
от желание набъбнал цял.
Докато, преборен от умората,
без да се усетя, съм заспал.

После, както се страхувах, стàна:
не можа да ми го опрости!
И от всичката любов остана,
само този толкоз тъжен стих!

Колко тъжен,
колко срамен спомен!
С пълно право ме презира тя!
Но най-много ми тежи това, че
сам не мога да си го простя!

Все пак -
не прерязах свойте вени.
Още пиша и съм още жив.
А е тествала така и други,
при които ... ужас! Пълен срив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отара и Надежда, благодаря ви че сте прочели и коментирали това отдавна постнато стихче! Радвам се, че макар и тъжно, ви е подействало разтоварващо и усмихващо.
  • Подейства ми разтоварващо. Поздрав!
  • Хареса ми, поете! Усмихвах се, докато четях
  • Благодаря много на всички до тук, които сте прочели и коментирахте това стихче! Радвам се на тези, които му се усмихвате - то наистина е повече за хумор, отколкото за еротика. Благодаря и на тези, които ми посъчувстваха, дават съвет или ме утешават.
    Точно това ми се искаше - да се оцени поведението на лирическия, в какво му е била грешката, та се е случило най-лошото (та нищо не се е случило), а и за поведението на лирическата нещо ако може да се каже.
    За мене това вече е без значение, но по-младите да са подготвени за подобна ситуация.
  • Усмихна ме!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...