Спасение!
Разпадам се на хиляди парчета
като стъкло, разбило се в скала,
изгубена сама в небитието,
превръщам се в прозрачна тишина!
Ела да ме спасиш от мен самата
и, моля те, хвани ме за ръка!
Като дете – от болката си плача,
макар, че вече съм жена!
На прага ми не стой, но влез, седни,
не се страхувай, просто прегърни ме,
сълзите ми с целувка заличи,
така ще знам – отново мен ме има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
