Разпадам се на хиляди парчета
като стъкло, разбило се в скала,
изгубена сама в небитието,
превръщам се в прозрачна тишина!
Ела да ме спасиш от мен самата
и, моля те, хвани ме за ръка!
Като дете – от болката си плача,
макар, че вече съм жена!
На прага ми не стой, но влез, седни,
не се страхувай, просто прегърни ме,
сълзите ми с целувка заличи,
така ще знам – отново мен ме има!
© Руми All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
