Любов?
Понятие за надежда, която се лута в кървавата шир.
Омраза, която плува към вечния мир.
Мислиш безгрешно рее се душата,
но само в греховна страст дави се горката.
Мълчание безлично изпълва мрака.
Колко иронично мърмори вдовицата на самотата.
Кървава пот по челото избива.
Венецът бодлив кожата раздира.
Очите пълнят се със скръб непоносима,
Не от болка, а от умората, че пак сам скиташ се в тази пустош, нокому мил и драг.
Крещиш безнадежно. ...