19.08.2007 г., 22:01 ч.

Спасение?!? 

  Поезия
564 0 3


Едва притихнал,
а вече ми се струваш вял.
Все бързаш някъде,
привидно, може би умислен,
кажи - ще спреш ли,
ако видиш, че съм се предал?!

Не питаш първи,
сякаш не държиш да знаеш.
Почти загубил бялото,
което се  е скрило в светлината.
Не проповядвай сухо!
Вярвай - за да ни спасиш!

А всъщност - не е нужно!
Просто ни кажи, че не е страшно
и вън дъждът вали
без никого да дави.
А ние сме спасени,
макар че всички сме предали.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??