Спасение?!?
Едва притихнал,
а вече ми се струваш вял.
Все бързаш някъде,
привидно, може би умислен,
кажи - ще спреш ли,
ако видиш, че съм се предал?!
Не питаш първи,
сякаш не държиш да знаеш.
Почти загубил бялото,
което се е скрило в светлината.
Не проповядвай сухо!
Вярвай - за да ни спасиш!
А всъщност - не е нужно!
Просто ни кажи, че не е страшно
и вън дъждът вали
без никого да дави.
А ние сме спасени,
макар че всички сме предали.
© Обичаща All rights reserved.
