10.06.2004 г., 14:54

Спасение

1.5K 0 2
Преплитат се дърветата във мрака,
аз вярвам, че ще дойде пак деня,
че теб ще видя на тунела в края,
че ти ще бъдеш мойта светлинка...

И ти усмихнат ще ме хванеш за ръка,
ще тръгнем с теб по-силни към света,
ще се изправим срещу всякаква неправда,
ще имаме от всичко без цена...

Любов, омраза, щастие и болка
ще срещаме от двете си страни,
ще бъде всичко както ти ми каза -
че никoй, нищо няма да ни раздели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...