Jun 10, 2004, 2:54 PM

Спасение

  Poetry
1.5K 0 2
Преплитат се дърветата във мрака,
аз вярвам, че ще дойде пак деня,
че теб ще видя на тунела в края,
че ти ще бъдеш мойта светлинка...

И ти усмихнат ще ме хванеш за ръка,
ще тръгнем с теб по-силни към света,
ще се изправим срещу всякаква неправда,
ще имаме от всичко без цена...

Любов, омраза, щастие и болка
ще срещаме от двете си страни,
ще бъде всичко както ти ми каза -
че никoй, нищо няма да ни раздели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...