Спасение
"От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата."
Михаил Белчев
Спасение
Потънах във нощта набрала скорост,
в съня отнякъде оставил ме без брод.
От дълго време тишината в мен говори,
че всеки ден събужда нов живот.
От дълго време търся интервали,
в които да събирам светлина,
от сто слънца, които са изгряли
в усмивката на мойта дъщеря.
Събирам лятото, в което да намеря
отново онзи сладък аромат,
на ранна утрин някъде в неделя,
на глътка обич в чаша липов цвят.
И трупам време в дъното отляво
и късам липсите, прекрачил този праг.
Отново ден е. Хванал съм го здраво.
Събирам сили и започвам пак.
Венцислав Янакиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
