magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
25.02.2015 г., 23:42 ч.

Спасение 

  Поезия
1819 1 24

                                                                                                     "От шума на много хора,

                                                                                                       от досада и умора

                                                                                                       към съня си тръгвам и мълча.

                                                                                                       От пера на късни птици,

                                                                                                       от безброй висящи жици

                                                                                                       не намирам своята врата."

                                                                                                                    Михаил Белчев

 

                           Спасение

 

Потънах във нощта набрала скорост,

в съня отнякъде оставил ме без брод.

От дълго време тишината в мен говори,

че всеки ден събужда нов живот.

 

От дълго време търся интервали,

в които да събирам светлина,

от сто слънца, които са изгряли

в усмивката на мойта дъщеря.

 

Събирам лятото, в което да намеря

отново онзи сладък аромат,

на ранна утрин някъде в неделя,

на глътка обич в чаша липов цвят.

 

И трупам време в дъното отляво

и късам липсите, прекрачил този праг.

Отново ден е. Хванал съм го здраво.

Събирам сили и започвам пак.

               Венцислав Янакиев

                           

 

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??