В тъмнината бродят сенки на призраци,

сънят е избягал, а далече е утрото.

Подивелият страх по прозореца драска със нокти

и ми казва:  "Пусни ме да вляза!"

В тъмните ъгли се крият чудовища

с горящи червени очи и пищят.

Въздухът лепне от мирис на ужас.

В миг оживяват стените

и мъртвешки ръце се протягат към мен.

Страхът е счупил стъклото

и доволен седи на гърдите ми.

Няма къде да се скрия...

Нощ е навън и далече е утрото.

Мракът демони ражда, далеч е денят...

Спаси ме! Боже,  спаси ме от

демона вътре във мен!