Спаси ме!
В тъмнината бродят сенки на призраци,
сънят е избягал, а далече е утрото.
Подивелият страх по прозореца драска със нокти
и ми казва: "Пусни ме да вляза!"
В тъмните ъгли се крият чудовища
с горящи червени очи и пищят.
Въздухът лепне от мирис на ужас.
В миг оживяват стените
и мъртвешки ръце се протягат към мен.
Страхът е счупил стъклото
и доволен седи на гърдите ми.
Няма къде да се скрия...
Нощ е навън и далече е утрото.
Мракът демони ражда, далеч е денят...
Спаси ме! Боже, спаси ме от
демона вътре във мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилия Оуенс Всички права запазени
