19.07.2018 г., 0:01

Спасители на плажа

1.7K 4 11

На рачето едното му краче

оплете се в боклуците на плажа.

Крачета много - четири по две,

но всеки крак за рачето е важен.

 

Размаха щипки. "Раче е в беда!" -

изпрати SOS за помощ бърза.

Притича първа пенеста вълна,

опитвайки найлона да развърже.

 

Дойдоха и стотина рачета

и всеки някой край подхвана.

Задружно четата юначета

със щипките си срязаха капана.

 

А после всички плъзнаха навред

по пясъка с чевръстите крачета.

Събираха боклуците безчет,

спасявайки и плажа и морето.

 

Струпаха купчинки подредени

в канавката - до пътя близо -

с надеждата, че сутринта навреме

хората за тях ще се погрижат.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина калина Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Прекрасна идея! Влюбих се в тези умни рачета! Успех!
  • Пепи, исках да сложа в края на стихотворението това ( !? ), но си помислих, че е за деца.
    А за децата е хубаво да вярват в добротата и на животните, и на хората.Да ги научим на това!
    Благодаря ти, че прочете и коментира!
  • Да бе, ще се погрижат хората...ама друг път...Откъде ли са тия боклуци по плажа??!!! Много хубаво послание!...То, натам вървим, животните да почистват след нас. Браво, Калина!
  • Ани, Силви, благодаря ви, че прочетохте!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...