19 jul 2018, 0:01

Спасители на плажа

1.7K 4 11

На рачето едното му краче

оплете се в боклуците на плажа.

Крачета много - четири по две,

но всеки крак за рачето е важен.

 

Размаха щипки. "Раче е в беда!" -

изпрати SOS за помощ бърза.

Притича първа пенеста вълна,

опитвайки найлона да развърже.

 

Дойдоха и стотина рачета

и всеки някой край подхвана.

Задружно четата юначета

със щипките си срязаха капана.

 

А после всички плъзнаха навред

по пясъка с чевръстите крачета.

Събираха боклуците безчет,

спасявайки и плажа и морето.

 

Струпаха купчинки подредени

в канавката - до пътя близо -

с надеждата, че сутринта навреме

хората за тях ще се погрижат.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина калина Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

3 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна идея! Влюбих се в тези умни рачета! Успех!
  • Пепи, исках да сложа в края на стихотворението това ( !? ), но си помислих, че е за деца.
    А за децата е хубаво да вярват в добротата и на животните, и на хората.Да ги научим на това!
    Благодаря ти, че прочете и коментира!
  • Да бе, ще се погрижат хората...ама друг път...Откъде ли са тия боклуци по плажа??!!! Много хубаво послание!...То, натам вървим, животните да почистват след нас. Браво, Калина!
  • Ани, Силви, благодаря ви, че прочетохте!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...