Спасявам се от тази суета,
която ми ограби чистотата
и вече не умея да летя
свободно и високо като вятър…
Спасявам се от хиляди очи,
от думи по душата ми обрасли,
раняващи до детските мечти,
така че в моя дух да ми е тясно…
Спасявам се при Твоето море,
където се смалявам и утихвам…
И някъде дълбоко вътре в мен
Ти, Господи, отново се усмихваш…