На какво се надявам, не зная... 

Да съм все безразсъден и смел?

Аз отблизо виждал съм края,

а сега просто няма тунел...

И е някак си вакуумно, скучно,

престояло в очакване, времето - 

нещо вълнуващо тъй да се случи,

но предимно си късам нервите. 

А сега е, призрачно тихо. 

Усилете звука, че не чувам! 

Нито рано, хорските викове, 

ни моторния уличен шум. 

Даже млъкнаха вкупом и птиците, 

а листата са сякаш хербарийни. 

Заболяват от взора зениците, 

но света не помръдва. Авария! 

Аз разбрах на какво се дължи. 

Усвоил съм специални умения. 

Да не чувам подли лъжи 

и естествено, чуждото мнение. 

Да не гледам в друга паница 

и да сърбам мойта попара. 

Ако живота раздава плесници, 

мене само смъртта ме събаря. 

Но се връща в дърветата вятъра,

а пък скуката спи в опозиция. 

На очите си още да вярвам ли 

или на глухата интуиция?...

©тихопат. 

Данаил Антонов 

04.07.2023