9.07.2023 г., 20:23 ч.

Специални умения 

  Поезия » Философска
5.0 / 1
327 1 1
На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно,
престояло в очакване, времето -
нещо вълнуващо тъй да се случи,
но предимно си късам нервите.
А сега е, призрачно тихо.
Усилете звука, че не чувам!
Нито рано, хорските викове,
ни моторния уличен шум. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
  • Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
  • Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...

Още произведения »