valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
7.01.2016 г., 18:35 ч.

Спектакъл 

  Поезия
385 0 2

Студено е и тишината мръзне

зад моето дантелено перде.

Дъждът навън в снежинки се превръща.

Познато. В мен събужда се дете.

 

И припознавам в малката си стая,

печката натъпкана с кюмюр,

съхнещите дрехи от игране

на вързания над леглото шнур.

 

В този миг и крушката изгаря

режимът да напомни може би.

С пипане отивам аз до края,

където се целуват две стени.

 

И само самотата ме прегръща,

дъждът разпява моите мечти.

Всяка вечер е една и съща,

надеждата към утрото лети.

 

Китарата проплаква да я взема,

вълшебно и различно днес звучи.

Малката ми стая става сцена

и тишината още пò мълчи.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??