Студено е и тишината мръзне
зад моето дантелено перде.
Дъждът навън в снежинки се превръща.
Познато. В мен събужда се дете.
И припознавам в малката си стая,
печката натъпкана с кюмюр,
съхнещите дрехи от игране
на вързания над леглото шнур.
В този миг и крушката изгаря
режимът да напомни може би.
С пипане отивам аз до края,
където се целуват две стени. ...