12.03.2008 г., 22:57

Спирала

782 0 6

Виня се за всичко,

което приемам -

мълчанието,

безличния ми ден,

страданието,

което ме изчерпва.

За всичко,

което отхвърлям - виня се.

Ще го търсят очите ми,

ръцете  да го докоснат

ще искат:

сприхав, отчужден, пасивен,

равнодушен, циничен...

ПластЯ търпение -

очакването най обичам.

Да вдъхна лицето,

диханието да усетя

и топлия въздух издишван.

Да го обходя с поглед целия,

като ловец в лес непознат,

през мен да премине

и впримчено упорство

да отхвърля посред сЪлзи,

щастлива от очакване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...